В градската джунгла се губя, намирам,
раждам отново и тихо умирам.
Жажда за истина мъчи Душата
и от трамваи тресе се Земята.
Хората-мравки са все по-самотни
и по-са бедни, макар и имотни.
Бедна остава Душата, когато
спре да е в полет със своето ято.
Мойто богатство е моята вяра,
шепа приятели. Силно мечтая
тук, на Земята, за свят по-човечен
и на Любов по-богат. Да е вечен
полетът-зов на Душата към Рая.
Връщам се в къщи. Пред нас е безкрая.
31.07.2013 г. ЕЛИА
София