Гените

uFeel.me

Гените

Автор: AlLa, 31 юли 2013 г. в 22:28 ч.

прочити: 125

Красив бе панаира...

Започна с песни и танци!

Едно малко тържество,

за туй, че гените си свикаха село.

И те така безгрижно,

опиянени от природното вино,

запяха славна песен,

на живота цял, красивото хоро.

„Вече заедно ще живеем,

аа тялото ни едно,

и гордо ще се слеем

със стойностното общество.

И там в плътта ще си виреем.

Дълбоко в желания и страхове.

И никога не ще посмеем

да се покажем отново наяве!

Ще носим ние тежкия товар,

на рода ти всеки един кошмар.

За да се опазиш, чедо ти невежо,

от всичко в живота ти най-свежо.

Е, понякога и ще се будим,

но само ако усетим дим,

като майчината прегръдка,

да те опазим ние от евентуална мъка.

И да забравиш, сине ти,

мъките на душата!

А просто се потопи

в идилията на суетата.

Защото може и да прогледнеш,

с очи изгарящи твоите предци.

Да забравиш и по свой път да тръгнеш,

кукла ти да станеш, с отрязани конци.

В света има мъка и тъга,

затова ние ще сме твоята светлина.

И така неусетно всичко ще приключи.

И твоя край неизбежно ще се случи!

Ще си легнеш и ти блажено,

без нищо да си разбрал.

А нас така неизбежно

на тези след теб ще си предал!”