Когато те настигне болест,
разбираш колко струва здравето.
Но щом отмине, пак безволев
вървиш по стъпките на нрава си.
Повтаряш грешките, които
и дух, и плът рушат без време.
(Понякога дори на плиткото
се давят и плувци големи.)
И щастието сам пропускаш,
загледан в чуждия късмет,
и не усещаш колко вкусна
е твойта капчица от мед.
Човекът сякаш не умее
да пие на мига насладата.
Едва когато остарее,
той мъдро поучава младите.