Утеха търся в светове неверни.

Да се любя с нощните чеда.

Искрени и откровени,

без бог и светлина

зад врати на логика железни.

Желанията изпепеляват доблестта.

На тялото мелодии изкривени,

а думите ни ноти пропилени.

С неизвестното преплитаме телата ни ранени.

Сливаме се в една тъга, мълчаливо опиянени

в опит да откраднем миг от рая.

Знаем, че утрото за нас ще е края!