Усмивка ли е,  Господи, това?
Погледне ли те, сякаш те изгаря.
Разбива всичките мои стени,
и после в миг изгражда нови...

Прегръдка ли е, неговото това?
Докосва ме, тъй сякаш съм кристална...
Живот ми дава с устни, разбери,
а после ме убива, тъй, от скука...

Любов ли бе, не знам, кажи ми Ти!
Да наранява, после да ме иска...
И толкоз ли наивна бях, кажи,
сърцето ми към него да се връща....

Недей да ми натякваш грехове,
Ти пръв извърши грях, че ми го прати.
Ти даде му на всичко мое власт,
сега ме научи и на забрава...

31. VІІ. 2013 г.