На трудностите ти пътеките не бих изминала,
но с радост ще ги обсипя със цветя.
Горещите ти сълзи аз не бих изтривала,
ала капките – в любов ще претворя.

И мъките ти аз не бих спестявала,
защо да си неопитен в това.
Наместо туй, аз бих ги скътала
и своето рамо до твоето да споделя.

Слънцето, звездите и моретата
не ще ти ги тъй просто подаря.
За тях съзнанието ти първо бих открехнала,
а после с теб красивите картини ще деля.

„Обичам те” с усмивка казано
аз няма да изричам всеки ден.
В ръцете ми то чувства се достатъчно,
с очите ми – танцува във тандем.

Целувките ми няма да са вечно сладки
или лицето ми – платно от свежи цветове.
Дори и думите ми не ще избягват схватки,
ала сърцето все тез невинни нишки ще плете.

Аз повече от себе си не бих предложила,
защото зная, че няма полза от лъжа.
Времето за нас не бих отложила,
да те обича мога и сега.