Когато любовта линее,
се спускат сивите мъгли
и слънцето студено грее,
в очите ситен дъжд вали.

Когато любовта е болна,
рисува ледени картини.
Макар, че губим я неволно
с абсурдни някакви причини.

Когато любовта умира,
увяхват свежите цветя,
на вятъра летежа спира,
остават само той и тя.

Обвивка празна е сърцето
и топлината му я няма,
безкрайна бездна е небето,
морето е бездънна яма.

Когато любовта замръква,
не трогва тя душите ничии,
омраза даже се не пръква,
а се замества с безразличие,

тогава няма погребение,
остава само празнота,
и сред всеобщото забвение,
тя се превръща в суета.