Голямо объркване в главата ми направи.
Аз исках всеки от нас да забрави.
Изплуват спомени като на лента
и се страхувам-какво се случва в момента!
За миг ми се искаше да ти говоря,
дори пожелах да те видя пак.
До кога със себе си ще се боря?
По-добре догодина чак.
Някога бях толкова наранена,
бях ти сърдита дори.
Ти ме остави обезверена
и със сърце, което боли.
Нищо не каза-просто изчезна,
не звънна, и сбогом не каза дори,
чувствах се на дъното на бездна,
в която и душата и тялото гори!
Чаках наяве да дойдеш
или в съня ми поне,
чаках\"на кон да ме вземеш\"
чаках... но ти не дойде!
Останах си с болката само,
изгубих вяра в любовта.
Останах без приятелско рамо,
чувствах се най-самотна на света!
Сега защо се завръщаш?
Защо изричаш нежни слова?
В кълбо от мисли днес ме превръщаш,
а аз, някога исках да чувам това!