Аз знам, и не един е случай:
в недрата изворът се скрива,
набира мощ и се отключва
на воля струя с нова сила.

И с нас е тъй – живот тече,
предначертан, напред орисан.
Пресъхне твоето каче –
от чепа му не капва мисъл.

Тя като сонда на брега
се вкопчва в глинестите шисти.
Ти чакаш бистрата вода
да бликне и да те пречисти.

И идва ден, когато трус
със тътен пластовете мести.
Водата бликва! Щрак в ракурс! –
Фонтана пращаш в местен вестник.

А после хващат го в капан
и от бетонната каверна
водата с шибърния кран
ти пускат, спират – всекидневно...

Да кажа искам с тез слова,
че вечност трудно се намира
и майсторлъкът е в това –
да следваш струйката си крива.