Какво да ти е?! Просто нетипичен.

И казваш - често ме сънуваш.

Затвориш ли очи - все аз нахлувам

в съня ти, в мислите - различна.

Прегръдката и просто те затяга,

а ти и тази нощ си буден. И губиш.

В съня си щом ме срещнеш. Блудна.

Броиш звезди - една не ти достига.

Неволно се изправяш. До стената.

И опипом, но не откриваш светлина.

Нощта ти е обречена. И груба.

А и прозореца е... непрогледен мрак.

Замахваш със ръка. Да го изтриеш.

Не си ли чувал, че с един замах не става?!

С луната не танцуваш на инат.

А с утрото звездите все умират. 

И в тази нощ, която не докосна,

в която не танцуваш със луната.

Броиш звезди, а все една не стига,

сънуваш мен, а все - да ме догониш.

Замахваш със ръка - не ти се получава.

Затваряш си очите. Често плачеш.

Сънуваш ме. И уж че ме целуваш.

Ала край теб е само непрогледен мрака.