Не бе оригинална.

По-скоро – банална.

Но влюби се тя в пламък бял.

Преброди полето,

премина морето,

строи своя слаб арсенал...

Тя мисъл наточи,

целта си посочи,

решително тръгна напред.

А той си блестеше,

умът му искреше,

стоеше си тъй - непревзет.

С мираж заслепена

от мисъл втълпена,

тя смело разпери крила.

Уви, изумрудени

в мечти пеперудени,

но всъщност – крила на нощта.

И пламъкът ярък,

безмилостно жарък,

превърна на пепел сърце.

Една пеперуда

с крила от заблуда