Бих признала(не че ще те заболи),
че никога не те почувствах близо.
Не караше във мене нещо да трепти,
в сърцето ми дори не си и влизал.

Време е да кажа, че ми пречиш
и че всъщност никога не съм те искала.
Харесваш ме, а всъщност ми се репчиш,
после пък повтаряш колко съм ти липсвала

Ще ти кажа, не съм те обичала по този начин,
истинско е само щом е споделено.
И че не от чувство, а от яд за тебе плача,
че егото ми пак е наранено.

Не съм заспивала със мисълта за теб
и съм те лъгала, когато уж съм те сънувала,
прав беше, аз съм скулптура от лед,
която с любов никога не те е целувала!

И радвам се, че не останах с тебе цяла вечер.
После до безкрай щях да съжалявам.
Предпочитам да те гледам отдалече...
с лъжите още искаш ли да продължавам?

Мога да ти кажа хиляди неща.
И знам, ти пак ще кимаш мълчаливо.
За последно посвещавам ти слова -
за да завършим този фарс красиво!