На Нина

Посягам към бурканчето
на бабиния рафт…

Отвътре светят
най-силните лъчи
на слънцето –
от ония, дето
чак оранжевеят.
Догоре ме изпълва
знойно-сладък аромат –
на влюбване,
на страст,
на огън…

Загребвам с пръсти
и разливам бързо
по неистовата жажда
на небцето си.
Онези малки, грапави корички
препъват пътя ми
по портокаловата нежност.
От топлотата му настръхвам.
От сладостта му притрепервам.
Насълзява ме горчивият му привкус.
Не се насищам.
Още малко,
още малко,
още…

Поглъща ме. И нека ме поглъща.
Така аз мога само да живея –
разтворена в размесващите се нюанси
на яростния вкус
на незалязващото слънце.