... Лъчите слънчеви, направиха пътека в дебрите на гора зелена и последвах ги без капка подозрение. Дърветата величествено се извисяваха към небето и омайваха душата ми. Птиците пееха някаква странна мелодия, от която някак се реех. Слънчевата пътечка се виеше като нежна коприна. Пристъпвах бавно, нещо в мен ми казваше да съм тиха, сякаш за да не разваля магията, която ме заобикаляше. Вече виждах края на пътечката и някак се разочаровах, не исках да излизам от тази вълшебна \"стая\", но уверено и някак от любопитство продължих. Стигнах краят й и затаих дъх от удивление! Гледката, която се разкри пред мен направо спря дъхът ми- между високите дървета се беше сгушила полянка с толкова зелена трева, която приличаше на меко пухкаво килимче, дочух лекият ромол на поточето, което палаво минаваше през зеления килим! Изтичах към поточето, запленена от тихият му ромол и инстинктивно се заоглеждах и тогава го видях - беше на не повече от 20 метра- невероятен водопад, с който слънцето палаво си играеше и образуваше от пръските му цветове като от дъга. Прииска ми се да се влея с него, за да усетя живителната му сила, но нещо в него се размърда и замръзнах на място, не знаях това игра на светлината ли беше или просто очите ми не можеха да възприемат тази великолепна гледка? Все така стояща втрещено, осъзнах от какво е това движение- някой вече ме беше изпреварил, някой вече знаеше за това място, това беше Той, стоеше гол под плавно падащата вода и леко ми се усмихваше... Това беше Перфектният...