Искам да ви представя някой... Не е някой, а нещо, но може би вещите също имат Душа?!?
Случвало ли ви се е, когато отидете да си купувате дреха в магазина, да видите примерно една блуза и да усетите, че това е точно вашата блуза, с която ще се чувствате добре?!
Аз обикновено така избирам нещата, които купувам - усещам ги. Опитвам се и храната да избирам по подобен начин, макар, че там понякога е трудно... Особена трудност усещам с месото - аз самата от 3 години съм вегетарианка. Но понякога готвя месо за близките си хора, което пак правя с желание.
И така - да се върна на темата. Представям ви моя статив. Вчера, както си вървях по \"Граф Игнатиев\", той ме \"повика\"... Видях го, подминах го, върнах се и... ето го, стои гордо в стаята ми. Взех го на шега. Цената му беше направо символична - почти 5 пъти по-ниска от тази на неговите \"събратя\" в магазините за художници. Предстоеше ми важна среща в центъра на града, на която се появих с него... Въобще - от първия момент си станахме комбина. :)
Прибрахме се и той бързичко си намери място между останалите мебели. А минута по-късно и сложих на него първата му картина. Това е една картина - декупаж, която правих много дълго време - може би половин година. Тя се състои от отделни парченца от различни материали - салфетки, мидички, шарен боб, ангелчета, въженце за връзване на букети... Правих я с много Любов и внимание - кръпка по кръпка запълвах пространството, докато не се получи това, което виждате в момента. Нарекох я: \"КАРТИНА НА МОЯ ЖИВОТ\".
Когато се раждаме, ние сме един бял лист, който постепенно започваме да запълваме с шарени неща. Понякога са хубави, понякога са грозни, но може би точно това е смисъла на Живота - да изживеем различни неща, за да се научим кое е важно и кое - не. 
Продължавам със запълването на картината на моя живот...

Елиа

03.08.2013 г.

София