Аз знам,
че някой с нас се храни.
С телата, хайде, както и да е,
но и с душите ни
накрая си подслажда.
От толкова голямо ядене се питам
как поне веднъж не му приседна?
Нима сега е сит
и най-спокойно храносмила,
че не посяга още и за мене!?
А може би усеща той,
че съм горчив невкусен залък!?