Бяхме с тебе
засмени,
от света -
възхитени,
поотрасли, безгрижни
деца...
Бяхме с длан
във дланта,
а очите ни
нежно искряха...
Колко сладки
сънища бяха!
Ала зима
дойде,
някой нас
ни отне,
със присъда една -
разделени.
Кой кръвта
в нашите вени
замени
със вода...?
Скри се слънцето,
падна нощта.