Розин дъх душата ми погали
тук, сред цветните лехи заспали.
И вятър тих, и полъх нежен,
на гларус вик, небе безбрежно... 

Сама, далече от тревоги 
сред безгранична красота,
за миналите дни си спомням,
за теб, за нас и любовта.