Уморих се да моля за капка любов,
уморих се! В гърдите ми в писък
се превърна таз нужда да имам живот,
не измолен, а пълнен със смисъл.

Уморих се да страдам и все да мълча,
във сълзите нощта да се дави.
С обещания лъжливи душа да теша,
любовта ми... за мене забрави...

Уморих се да търся все чужди звезди.
Де е мойта зорница - прекрасна?
В моят път да ме води и мен освети,
че в душата е... тъмница страшна.

Уморих се да скитам със празни ръце
и душата да зъзне без дреха...
Уморих се от свойто любящо сърце,
Боже мой, изпрати ми утеха!