Непримиримо загадъчна -
тъна в черно море.
Остави Душата да страда -
тъй както умее сама;
Недей там огън да палиш,
защото бурите ще те покаят.
Смили се над мен, над теб... над нас.
Недей в очите да гледаш -
да пораждаш сълзи.
Всичко беше и пак ще остане,
но в други предели...
в другия свят!