От клоните ронят се листата,

трепет виждаш ти във мен,

после подаваш ми ръката

и искаш да се изберем.

Как охотно да го сторим,

със устни ний да се допрем

и вместо по сами да бродим,

прегърнати със теб да спрем.

Иска ти се да не си сама,

да не мислиш вече за любов,

искаш да не чувстваш самота

и после тръгваш с някой нов.

А листата още си се ронят,

седнал гледам ги и ме боли,

падайки игриво те се гонят,

а сърцето мое ти разби.