От тук
до края
на света
аз зная
да греша
и нищо няма
да променя,
освен себе си
да израста,
няма и да разбера,
как богата
ще направя аз пръстта.
От себе си
до другото ми аз,
пропастта
не ще преплувам.
Ще бъда
и няма да бъда,
както свят светува
и за миг спира да съществува.
Аз себе си
на две ще разделя,
както Адам
е дал реброто си на Ева,
на Цербера ще дам месо,
а на Ерос душата да разпъва.