Колко…

моменти и спомени днес,

слънца, изгорени от теб,

живот живян във унес,

с мелодия на тъжен сонет.

Надежда…

прикована за стената

без въздух останала да диша.

Маслинено-черна става душата

щом болката с думи опиша.

Аз…

вярвах на тези очи, подслонявали

толкова много мои светове.

А те празно са ми обещавали,

че ще откривам нови светове.

Имах…

едно съвършенство до себе си

и една неповторима секунда,

в която мечтаех в ръцете ти,

ръцете, които не мога да върна.