Сърцето ми е игленик
набоден с остри грехове.
Животът мина, сякаш е намигване
от глождещите орбитите страхове.
Сълзата е оргазъм
от не случено докосване,
а душата спазъм
при зачеване на космоси.
Любовта сетивен е водовъртеж,
в който късат се мисловните въжета
и пристанищата, щеш, не щеш,
плуват в очите на парчета.
Рибите замезват с кораби солени,
Ной забравил е за мен.
Да се кача не ми е позволено -
от спасявания прежни, казва, бил съм уморен.
Върху пясъчната кожа
ще се самотатуирам.
На котвите това подхожда,
вместо безкомпасно ситуиране.