Не привиквай никога със Любовта ми,
не я приемай за величина константна.
Не ми ли отговаряш с обич,
макар от болка полудяла,
ни за миг при тебе няма да остана.
Любовта е крехко, нежно цвете,
поникнало сред тръни във пустиня.
Не се разлиства, не цъфти, загива,
ако с Любов не го поливаш.
И няма връщане назад,
повярвай, толкова добре го зная.
Ще стоиш пред хлопната врата,
в безсилие, пред неумолимостта на края...

val