Този бряг не спира да се рони -
под солта на моите сълзи.
Всяка песъчинка тук е спомен,
в който любовта ще се спаси.

Нека да се ронят небесата -
в ситен дъжд или пък в луд порой.
Аз усещам истински с душата си -
дето и да си, оставаш мой.

Сипят се, разпадат се на срички
всички неизречени слова.
Който може сляпо да обича,
даже в облак вижда светлина.

Рони се брегът. Но аз оставам -
пазя отразените слънца.
Срине ли се всичко, бряг ще стана -
себе си и тебе ще спася.