И пак припламва

този юлски здрач.

Захлебил е земята 

с шепи огън,

привързва и очите

с тъмния си шал.

И по реката се понася -

тих и блуден. После.

И юли е, 

а жегата струи 

от всички брънки

на земята боса.

Машините я набраздиха,

тъмнокоса.

Откъслечни следи

напомняха

за слънчев миг.

Задъхваше се.

Тъмна и суетна.

Танцува сякаш че

последен валс 

със слънцето,

а после...

се отдръпва. 

В морето.