В безперспективните ми тъжни дни
опротивя ми даже планината.
И гледките красиви,
преди посрещани с възторг,
сега очите ми не радват,
когато в тях завинаги угасват
любовните искри.
Луната с овехтялата романтика
ме гледа много подозрително
и нищичко не ми говори вече –
към действие не ме подтиква.
Просмукан от умора цял,
изтегнат върху своето безделие
потъвам в нямо отвращение,
към всичкото, което,
животът ми
скъпернически ми поднася.