Пак флиртувах с луната - не можах да заспя,

сетна нощ избудувах - и защо ли така,

цяла нощ се улавях, че на тебе шептя,

и привиждах в луната, твоят лик на жена...

Привидях във луната, твоят лик на жена,

привидях, теб любима - твойта лунна душа,

и очите ти сини - с цвят  пустинен коса,

и додето флиртувах - отлетя си нощта...

С твоят лик на любима, да си имам в деня,

със очите ти сини - ах, със тази коса...

Ах, в деня  ми остана, късче флирт и нега,

и ще чакам, аминно, пак да дойде нощта...