Аз не дишам сред дим и фишеци,
не потъвам из бяла мъгла,
не оставям следи след слепеца,
а следата до мен е била,
за да видя, че нечии стъпки
водят право до крив хоризонт
и неволно от ярост потръпвам,
имам сили не само за стон,
но не дишам сред дим и фишеци,
не развявам безброй знамена,
търся път да открия мъдреца,
той е скрит зад безброй имена
и стоя пак в самотния залив
в малка лодка с надрани гребла,
и е хладно, потръпвам до бяло,
а следата до мен е била,
тя ме води по ясна пътека,
лъкатуши пред всички дори,
но лице не открива пред всеки,
под краката ми пари, гори,
но не търся сред дим и фишеци
нечий пропуск и даже позор,
зная само, че късам конеца,
аз излязох от задния двор.