Бяга вятърът, бягат животните
и годините бягат от нас.
Поразени от мисли и ранени от чувства
ние търсим подслон всеки час.
Въртележката пъстра ни грабва
и унесени в шеметен танц
много често забравяме тези,
на които дължим своя шанс.
В този век на ламтеж и летежи
към незнайни далечни звезди
в нас изгряват по-прости копнежи
към човешката обич, нали?