Приятно ми е: Вяра. А сестра ми е Надежда.
И все ни питат: ,,А къде е Любовта?
Не я видях.\" И почват да оглеждат,
под масата, зад входната врата.

А майка ни нарича се Мария.
Библейско име, Божие начало.
С очи зелени, пълни със магия.
С коса от абанос, но вече бяла.

Баща ни Борис. Кръстен бил на Царя.
Навремето левент, с гайтан мустаци.
Стои на прага, портата отваря,
посреща челяд, поотрасли внуци.

Под стряхата с чеснови плетеници
ще срежат диня, вино ще налеят.
И мило ще им стане на душиците-
със пълна къща леко се живее. 

Поглеждам ги - двамина вола в впряга.
Един до друг в житейската колица.
Един без друг на масата не сядат.
А двама трябват даже за кавгица.

А Истината винаги е малка, проста -
в този свят за да оцелеем,
ни трябва шепа Вяра и Надежда!
И стига пита: ,,А Любовта, къде е? \"

Тя винаги е тройна унция
и се разбира по презумция!!!