Кой открадна съня ти... от очите красиви?
Кой към вечното слънце бе изпратил мъгла?
Кой успя да се вмъкне там... макар боязливо,
в твойта скрита, черупчеста, зажадняла душа?

Кой докосна звездите с длан по-нежна от полъх?
Кой от струните нежни бе създал чуден валс?
Кой във дънера, сух, бе посял стръкче младост
и в сърцето бе влязъл, но останал бе цял?

Кой и дързост бе имал да се бори със чувство?
Кой отвори сърцето... със надежда за теб...
Кой е този глупак, сам извършил безумства -
явно много наивен, свръхестествен човек!