Аз дълго уморен ще скитам,

намерил в сенките утеха

и може би за теб ще питам,

макар да знам, че си далеко.

Но моят път ще ме отвежда

към любовта ти обещана:

тъй както плахата надежда

отишла за подслон е в храма.

Не зная как, но ще те стигна,

дори ако трябва аз да стана

дихание неповторимо –

което в твойта гръд заспива.