Понякога ще идвам, за да те видя,
докато сънят над теб ръка протяга,
край твоето легло тихо ще се свия,
за миг усетил какво е светла радост.
Понякога, майчице, ще се завръщам
като гост незнаен, даже като сянка
и ще те търся из родната си къща -
твоя нежен поглед да съзра за малко:
да ми олекне, че ти си жива, здрава.
А пък мене... мен не ме мисли тогава -
аз ще съм сянка, от никой невидяна!