Аз го обичах, Господи, сляпо,
както може дете да обича...
И потъвах в очите дълбоко,
не откривах за бягство пътека.

Бях наивна, глупава даже,
не разбирах, че това е кошмар.
И прощавах неща непростими,
и се борих сама, с любовта...

Да забравя за него опитвах,
но се връщаше с нови лъжи.
А обичах го, Господи, сляпо,
ето това той не разбра.

02. VІІІ. 2013 г.