Провирам ръка между смях и тъга в самотата
и вечно търся миг щастие аз в тишината.
Дали в Търнов край Янтра, или пък във Егея,
с древно достойнство местата ме викат и пеят.
Не помня коя съм, но зная- аз съм истинска,
скитница непокорена, вечно търсеща истини.
Като древна река, вечно бързаща към морето,
като птица сама, устремила се към небето...
Не помня коя съм- eлинида древна с бузука
или-болярка, загинала там, преродила се тука.
Провирам ръка между смях и тъга в самотата,
търся истината на времето в тишината...
aza_9
............................................................
елинида- жена от Елада
бузука- нац.музикален инструмент