Аз не нося железни доспехи,
мойте рани са не само в плътта,
с всяка мръсна, захвърлена дреха
не, не гния прокобно в калта.
И кървя, мойта кръв е червена,
не защото участвам в двубой,
нося спомен от всички арени,
име нямам, наричат ме \"Той\".
Не обичам помпозност, паради,
всяка сцена за мен е декор,
не горя и в измислени клади,
свободата... И тя е затвор.
И съм тук, аз не съм си заминал,
още бродя из тези земи,
няма пътища в неми пустини,
а дъждът все така и над мене ръми.