Ей, съседке, черноока,
снощи идвах къмту теб.
Знаех, че шъ ма нахокаш
както лани – в твоя плет.

Ама, на! – съ и загубих  
в тоя тъмен лабиринт...
Паднах и съ изкорубих,
та сега ми тряа бинт.

Бабо, Красо, вий нали сте
(чувал съм го) – три сестри?
Я се съвземú, стреснú се,
веднагà ги съберú!

Първата – да ма превърже! –
с билки да ми спре страстта!
Втората – с водица бърже –
да ма пръсне, докат спя!

Третата – да ма целуне! –
(същу кат в оная ръж),
гат`съ праех на Мифуне –
(Туранага сама)...  А бе – мъж!

Я викнú и баба Дивка –
ко съ прай на нипричьом?!  
Да приготви (от копривка)
сто кюфтета – със бульон.

Да му седнем, какту знаем,
да си хапнем – по-така
и хорце да поиграем...
Да си спретнем веселба!