Думи, думи - глупави и празни,

а след тях провлачено върви

време-охлюв по пътека мазна.

Злото пак под камъка не спи.

Пак разбъркват прежди подредени

с котешки очички сто лъжи.

Пак и пак повярва не на мене,

а на дявола, което ти шепти.

Пак ми е опустошено-празно.

Пак боли от този карнавал.

Маска контрастираща, омразна,

кой завистник ти е заковал?!

И мечтая /чак не ми се вярва/

да потъна в мазното петно.

Ако бъда като тях коварна,

може би по-леко би било.