Защо ли... Непростимо е,
пред всички ще разкажа,
че с пръсти - недоимъкът,
замазвал е... пейзажа ти,

а ставаш все по-хубава,
виж, как... ще остаряваш,
щом пак велик е Дунавът,
рай, слънчев - Ропотамо,

в най-синьо е небето ти,
щур птичи дом - гората,
Морето ражда истинност,
клас житен - равнината!

И вече виждам, Клетнице,
щастлив съм - от съдбата,
богатства, да, несметни са,
но чужда, там... земята им!

А - след години, Майчице,
щом свише знак ми пратят,
останките ми - тленните,
смести ги... в два квадрата!