„И ме болят под раменете

 рудиментарните криле.”

          Едвин Сугарев

 

Все по-надолу,

по-надолу…

В оскъдното небе на погледа,

/отскоро заменено с огледало/

не виждам паяка на хоризонта.

А паяжината му

в мене

плете смъртта -

все по-надолу.

Додето мислите обуват

пътеката на този ден.

И бос в зелената роса

аз повече не ще проходя.

Как се разтваря в самотата

сънят на есенния листопад…

Но аз не виждам по –нататък.

На дните си

аз пазя пепелта.

Все по-надолу…по-надолу,

дори през себе си долавям

да трепка от кълбото

под ребрата

на совата сама  гласът.

В мен утре жеравите тръгват.

Но в оня земен и безкраен

и само техен южен път

лицето ми е тежка котва.

Загребал пясък за нощта си,

сънувам как от твоя поглед

болят все още в рамената

с неотлетелите небета

рудиментарните криле.

 ...Все по -надолу... по-надолу...