Та казвам аз, понеже съм си хахо –
не се щадя, не цепя му басма,
от времето на соца още бяха
останали мистрия и тесла.
Те бяха ми по право и наследство –
баща ми бе баш майсторът прочут.
„Я стига с тая пенсия мизерствал,
откривай фирма, с бедността до тук!”
Послушах я и аз веднъж жената
(във банката си имах влог на мен)
и ето ме с заверка в нотар\'ята
на пръкнал се, успешен бизнесмен!
Продаде ми бай Данчо от Диканя
место, със изложение на юг.
Бригада майстори от Трън поканих,
а за техник дамгосах моят внук.
Той купи материалите с отстъпка
в новооткрития ни Баумакс.
По магистралата, на Бойко скъпа,
за ден три камиона извъртях!
Градежът тръгна в село по реда си.
С асфалт от автобана път строих
и местните прикриха завистта си,
аз тяхното лукавство им простих.
След изкопи, бетони и отбрани
четворки тухли, чамов гредоред,
на покрива побихме скоро знаме,
до него риза – както му е ред.
Накрая и реклама пуснах в Нета:
„Продавам вила нова с изглед – юг”
с надежда да си върна мурафета,
парите на техника - моят внук.
Захласнат по мераци за строежа
и старта на успешен бизнесмен,
не сетих аз как кризата поглежда
в Диканите и влогът ми червен.
Но кой с какво днес вилата ще купи,
макар че магистрала е до тук
и стига се за тридесет минути
през Княжево, над бляскав виадукт!?
Фучат коли, в Егея ще почиват
богатите – там вили си строят!
Тук бедните гладуват и умират,
на среден бизнес шапката кроят.
Та казвам аз, понеже съм си хахо,
(каквото имах – всичко пропилях!)
днес през Диканите за остров Тасос
и Халкидиките коли броя.