Из стърнищата на неизказаните чувства
все някога ще изнамерим себе си...
Сред каменните зидове
и коридорите на времето
препъваме се, лутащи слепци.
Мигът зове, но пак ще си простим
страха, че можехме да бъдем...
в кънтящи отзвуци от ехо.
Прегръдката на мрака стене
жадувано очакване...
Под длан трептяща
с вярата на пилигрим.