Пред камината седя уморена, замислена за утрешния ден, ще си остане така не подредена и стаята, и мислите във мен! Камината вече догаря, отдавна настъпи нощта. От болка сърцето изгаря, от самотата-моята душа! А живота е толкова кратък, един миг и си вече отвъд, няма как да продължиш нататък, но и няма как, да се върнеш от този път!&nbsp;