Чакам те
                   като богиня,
в мъртви нощи,
                  в мъртви дни.
Чакам те
               и се проклинам:
не на време
                        се родих.


Може би,
                родих се рано,
а след скто години -
                                 ти.
Хиляди
                   усетих рани
и не спря
                    да ме боли.


Може би,
               родих се късно,
огън искрен -
                       пепел сив.
Цвят в градината ти
                             късам,
да го даря,
                че пак съм жив.


Обичам тебе
                            и сега
такава обич
                  не разбирам.

И шепне тихо
                          вечерта,
и с мисълта за теб
                         заспивам.