Все още търся те в нощта, не мога да привикна с тази празнота,
вярно- вече колко месеца са това,
но без теб не това е реалността,
не мога да повярвам, че загубил съм те просто ей така.

А как искам да заспя отново до твоята снага,
да се събудя до теб на сутринта,
да се запътим към щастието от деня,
безгрижието на мига, да се любуваме и с часове съзерцаваме.

Нищо същото без теб не е,
само празнота - болка и тъга,
нищо не може да замени онези времена,
давам най-ценото пак до тебе да заспя.