Все още аз съм дръзка и силна
и какво, че Времето ми праща знак?
Нали в сърцето ми валят обилно
усмивки летни, а не житейски сняг.
Все още луната в очите ми наднича,
нощта ме кичи със сребърни звезди
и слънцето топло все така ме обича,
и вятърът свеж гали мойте гърди...
И все още в нощите аз не заспивам,
очакваща с трепет \"златната река\",
и все още от обич сърцето ми прелива
към всичко живо на този свят...
И какво, че времето ми изтича?
От всичко по много в живота изживях.
С песен и стих по пътя си тичах,
с вяра, надежда, любов и много смях.
aza_9