Небето - страхливци не обича,
на смели само се отваря.
На смелите животът се усмихва,
които носят във Душите вяра.
Страхливите не могат да летят,
привързани от собствените си вериги.
Пленени от страха сред тръните пълзят,
в сурова безнадеждност, зора не стигат.
И лутат се в безброй въпроси:
\"Защо на мен?\", \"Защо пък аз?\"
и кретат в ниското, измъчени и боси,
в оковите на собствения страх...
Капан - страхът е за всеки порив,
убива безпощадно човешката мечта.
Прекършва във Душата всеки полет,
мираж до гроба, е чаканата светлина...

val - Валентина Цвяткова