От приказките, виж -  не ми остана друго,

света им се раздъни и изтече като пясък,

до три дни, казват било, всяко ново чудо,

но някакси, не вярвам много в приказки за блясък.

Оставили са ми съмнения от рано,

и аз от себе си сега - не мога да ги скрия,

макар да тегнат те на детското ми рамо,

да си останат нека - детското си да не трия.

Че днес е друг света, и има толкоз драма,

раздъни се, и виж - не пясък, обич виж се свлича,

и болка от любов - от приказки за двама,

щом не във тоз живот, а в друг - докрай ще се обичат...